Наскоро от НАП изнесоха информация, че повече от 4 000 физически лица са получили доходи по-големи от 50 000 лв. годишно. Дори в пресата излезе напомняне, че „всяко физическо лице, което е получило повече от 50 000 лв. доход, различен от заплата, задължително се регистрира по ЗДДС в четиринадесет дневен срок в месеца след който дохода е надхвърлил тази сума. Дават и пример - „в облагаемият оборот попадат хонорари, консултантски възнаграждения, доходи от наеми на недвижимо и движимо имущество и др. Всеки гражданин, пропуснал да направи регистрацията си сам ще бъде служебно регистриран от инспекторите на НАП, освен това ще бъде възложена ревизия, която да определи сумата на неначисления данък заедно с всички лихви за периода до момента". Така поднесена информацията, както обикновено доведе до малко по-голяма паника отколкото ако беше разяснено без да се използва сензационният речник.
В настоящата статия ще разгледам един частен случай, но попадащ във въпросната извадка - университетски хонорувани преподаватели, преподаващи в друго учебно заведение, където не са назначени на постоянна работа. Документално сумите се получават за определен брой преподавателски часове, както и провеждане на изпити на студентите в съответното училище. Хонорарът се заплаща в брой, документално се оформя сметка за изплатени суми, или казано на популярен език има „граждански договор" между съответния преподавател и учебното заведение.
На пръв поглед няма спор, че въпросните преподавателски услуги попадат в Закона за данък върху добавената стойност - отговарят на определението „независима икономическа дейност", доходите не могат да се класифицират като придобити от трудово правоотношение или приравнено такова. Отговаря напълно на характеристиката по чл.9 ал.2 т.3 от закона - „за доставка на услуга се смята...всеки физически и интелектуален труд...".
Дискусионния въпрос е облагаема ли е тази доставка на услуга или е освободена като „доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание". Кое е заблуждаващото тук. Закона за ДДС е категоричен:
Чл. 41. Освободена доставка е: 1. предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от: а) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение или културно-просветни или научни институции; б) висши училища по Закона за висшето образование; 2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;
Объркващото е, че хоноруваните преподаватели предоставят своята услуга - преподаването на учебното заведение, което съответно плаща на преподавателя за тази дейност, а не че преподавателя да получава възнаграждението си от студентите. Не може и да се допусне, че преподаването в аудитория е еквивалентно на частни уроци, още повече това преподаване не замества нито училищното, нито университетското образование... защото студентите получават такова. Като се продължи по тази плоскост се стига и до абсурдната ситуация - законодателят да освобождава от данък образователните услуги, но косвено да товари учениците и студентите с данък, който ще е калкулиран в хонорарите на преподавателите. Нито в закона, нито в правилника е разгледана тази вероятност.
За радост, дискусии по този проблем са се водили в другите страни-членки на Евросъюза и Съдът на Европейските общности е взел категорично решение през 2007-ма година в две съдебни решения.
В единият случай училище командирова преподавател в друго училище, като за услугата получава определено възнаграждение - дейност добила популярност у нас под името „Лизинг на персонал" - Дело C-434/05 Stichting Regionaal Opleidingen Centrum Noord-Кennemerland/West-Friesland (Horizon College) срещу Staatssecretaris van Financiën - Холандия, това решение в следваща статия.
Другото е Решение от 14 юни 2007 по Дело C-445/05 Werner Haderer срещу Finanzamt Wilmersdorf - Германия. За какво накратко става дума: г‑н Хадерер е работил години наред като независим сътрудник за провинция Берлин. През 1990 г. той е водил курсове в помощ на училищното образование в заведение за обучение на възрастни, както и курсове по керамика и грънчарство в друго заведение за обучение на възрастни и в предназначен за родители център. През тази година общата преподавателска дейност на Хадерер редовно надхвърляла 30 часа на седмица. Договорите, въз основа на които Хадерер осъществявал въпросните доставки на услуги, били сключвани всеки семестър с провинция Берлин за срок от шест месеца. Те съдържали клаузи, според които не представлявали „трудови договори" по смисъла на германското трудово право. Възнагражденията, които провинция Берлин плащала на Хадерер, били изчислени на часова база. От тези възнаграждения не са удържани социалноосигурителни вноски, застраховки и данъци. Той нямал право да получава възнаграждение в случай, че е възпрепятстван да изпълнява функциите си, и носел риска да загуби това възнаграждение при отмяна на курсовете, дори и тази отмяна да се дължи на липса на участници. В рамките на споменатите договори Хадерер получил финансова помощ за своите пенсионни и здравноосигурителни вноски, както и пропорционално изчислено обезщетение за отпуск. И тъй като за периода 1989 - 1991 Хадерер не се е регистрирал по ЗДДС, данъчните власти го регистрирват служебно и му определят със задна дата дължим данък за 1990 г. Съответно Хадерер обжалва, защото счита, че преподавателската дейност е освободена доставка.
Немският данъчен съд Bundesfinanzhof е затруднен при вземането на категорично решение, спира производството и отправя Съда в Люксембург следния преюдициален въпрос:
„Дали частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование, трябва да се освобождават от данък в съответствие с член 13, A, параграф l, буква й) от Шеста директива само когато преподавателят предоставя услуги пряко на ученика [или] на студента в качеството му на получател на тези услуги - и следователно преподавателят получава възнаграждение от този ученик [или] студент - или е достатъчно частният учител да предоставя преподавателски услуги на училище или на университет, който в този случай е получател на споменатите услуги?"
Делото е поусложнено от немската данъчна администрация и с предложената от тях възможност дали това не са облагаеми услуги - предоставяне на курсове, семинари и т.н., а не конкретно да са свързани с училищното и университетско образование. Спорили са, дали това преподаване в учебно заведение може да се приеме за „частни уроци", необходимо ли е задължително освободената доставка „частни уроци" да се извършва от дипломирани преподаватели и изобщо услугата, която е правил Хадерер изобщо дали представлява „части уроци" за да бъде освободена. Разбира се, акцент се поставя и върху наличието на пряка връзка между получателя на преподавателската услуга - студентите, и възнаграждението на преподавателя.
Решението на Съдът е в полза на преподавателя:
При обстоятелства като тези по главното производство извършваните от частно лице със статут на независим сътрудник дейности, състоящи се в даване на уроци в помощ на училищното образование, както и във водене на курсове по керамика и грънчарство в центрове за обучение на възрастни, могат да се ползват от освобождаването от данък върху добавената стойност- обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, само ако тези дейности представляват уроци, давани от преподавател за негова сметка и на негова отговорност и съответстващи на училищното или университетското образование. Препращащата юрисдикция следва да провери дали в спора по главното производство случаят е такъв.
Накратко, преподавателите да не се притесняват за евентуална регистрация по ЗДДС, за хонорарите получени от преподаване в други университети. Доставката на тази услуга е освободена, дотолкова, доколкото лекциите и упражненията представляват училищно или университетско образование.
Как може да се придобие имот по давност Майка ми ибаща ми са живели около 30 год. в къща, която по нот. акт е собственост на баща ми - починла през 2009 г. и дядо ми - поченал през 1978 г.
Наскоро от НАП изнесоха информация, че повече от 4 000 физически лица са получили доходи по-големи от 50 000 лв. годишно. Дори в пресата излезе напомняне, че „всяко физическо лице, което е получило повече от 50 000 лв. доход, различен от заплата, задължително се регистрира по ЗДДС в четиринадесет дневен срок в месеца след който дохода е надхвърлил тази сума. Дават и пример - „в облагаемият оборот попадат хонорари, консултантски възнаграждения, доходи от наеми на недвижимо и движимо имущество и др. Всеки гражданин, пропуснал да направи регистрацията си сам ще бъде служебно регистриран от инспекторите на НАП, освен това ще бъде възложена ревизия, която да определи сумата на неначисления данък заедно с всички лихви за периода до момента". Така поднесена информацията, както обикновено доведе до малко по-голяма паника отколкото ако беше разяснено без да се използва сензационният речник.
